www.ludmilafilipova.com

Както сме разбирали журналистиката тогава, така сме я правили.”, уточнява той. Най-трудно било да се държи редакционната политика независима от икономическите интереси на изданието. За да не робуваш на рекламата и печалбата на медията трябва да си истински мотивиран да го правиш, казва Иво. “Читателят е изключително интуитивен. Който го подценява, бърка жестоко“ Партньорите стартират с идеята да се развиват във вестникарския бизнес. Иво тогава няма каквато и да е представа за “мерките и теглилките в икономиката”. От днешната си позиция обаче, той разбира, че медиите са много малък бизнес. “Ако някой иска да прави по-значителен бизнес за българските мащаби, определено, медиите не са секторът”, признава днес той. В България има според него над 100 играча, които си делят “една много малка торта”. Не случайно, почти всеки издател тук има и друг придружаващ бизнес, но това прави проблема още по-значим. Тук се намесва казусът с независимостта. Пораждат се конфликтите на интереси. “Има хора, които инвестират в медии, за да защитават някаква кауза. Много е важно да удържат китайската стена между другият си бизнес и работата на редакционния екип”. У нас вестниците често се използват за решаване на бизнес и институционални спорове, смята още Иво. Според него, ако не става въпрос за голям принцип, който трябва да бъде защитен, както било в случая с Филчев (виж по-напред), няма смисъл да се ангажира излишно времето и енергията. Не знае кой му е враг и не иска да мисли за това.

Предпочита да гледа позитивно на нещата. От сегашната си позиция казва, че в миналото много хора, заради егото си, са преминавали разумните граници... Човек трябва да се пази от егото и да не му става роб. Иво Прокопиев счита, че преходът в България е бил възможно най-сложният, нечистият и съответно най-болезненият. Според него обаче, в дългосрочен план, той е дал на хората равни шансове. В началото, достъпът до ресурси и информация определено не е бил еднакъв за гражданите. “Не собствените умения, разделиха хората на по-успели и по-неуспели. Раздели ги друго... Раздели ги разпределянето на ресурсите. Не всички от тези, които тогава получиха бяха бездарни. Онези, които не можеха, след 15 г пак нямат нищо.”, казва той. Вие къде бяхте в това раздаване? – питам го аз. Никъде. Аз съм бил студент... – замисля се. - Продавах картофи на Женския пазар. Пак съм бил участник в пазарната икономика, но на друго равнище – признава Иво. В.“Капитал” имал няколко важни момента в историята си, които трайно го налагат. Най-важното за неговото позициониране като медия е битката му с т. нар. пирамиди. Във войната с пирамидите “и регулаторите не реагираха... БНБ се намеси със закъснение... Нямаха инструменти да се намесят. Институцията, която показа, че това е измама и на която хората повярваха, беше Капитал”. Това е основният момент в налагането на седмичника, според издателя. Следват словесни битки с формирования, като Г-13, несправедливото натрупване на капитал в България, източването на държавните предприятия и банки. Според издателя, той се превръща в трибуна на всички, които виждат какво става в икономиката и искат промяна . Постепенно седмичникът печели славата си на борец срещу мафиотските структури, тайната приватизация, източването на държавен бюджет и срастването на бизнес и власт. В Капитал излиза първото детайлно описание на кръга “Орион” и връзката му с Жан Виденов 1995. По-късно излизат и серия материали срещу кръга “Олимп” и близостта му с Иван Костов. Капитал е първият вестник в България, осъден за клевета покрай серията статии “Просто Премянов”, пише в. Монитор, 2001. “Вестникът загуби гражданско дело за нанесени не имуществени вреди, които се доказват само със свидетел. В случая Клара Маринова даде показания, че К. Премянов е получил сърцетуп, когато прочел материалите. Това е голям принципен проблем за всички медии.”уточнява Иво. Последният период на Иво Прокопиев като главен редактор на Капитал е 1998г. Той самият казва, че не е писал често. Предимно редакционни материали. Авторски статии много рядко. Успешната формула на Капитал се трансформира във вестникарска група, която според собствениците й, е втората по големина след ВАЦ. “Огромна не е, скромно казва Иво, защото в България нищо не е огромно.” Днес медийната група се управлява от “Икономедия АД”, фирма, в която Прокопиев има дял чрез по-старата компания АИИ.