|
Page 6 of 8 “Обикновено се смята че един вестник се налага на пазара за 10 години. “Дневник” успя за шест. Не е бързо, но не е и бавно.”, коментира Прокопиев. За активната гражданска и бизнес позиция В различни периоди от времето, Иво Прокопиев е участвал в редица организации, обществени и държавни институции. Сред тях основните са: эаместник-председател на Управителния съвет на Съюза на работодателите в България; заместник-председател на Съюза на издателите в България; член на Управителния съвет на БИБА; член на Икономическия съвет при президента Петър Стоянов; член на Международния консултативен съвет на Уникредит Груп-Италия; председател на Надзорния съвет на НОИ; председател на КРИБ и други. Всичко това, мен лично, много ме впечатли. Малцина могат да бъдат избрани да имат толкова широко международно и национално представителство. Най-интересно ми бе началото. Как на 26 г ви избраха за член на Икономическия съвет на президента П. Стоянов? – попитах го аз. Ама аз бях много ангажиран от властта. Тя се смени реално за една нощ. Тогава нямаше голяма подготовка... В Съвета реално попаднах поради голямото ангажиране, което аз и вестникът имахме покрай въвеждането на Валутния борд. И все пак на 26 години съветник на президента... Тези хора реално са неговият имидж... – учудвам се аз. Ама то това е гражданска организация! – обяснява ми Иво Прокопиев - Президентът кани хора, които да го съветват. Мисля, че и сега трябва да има такъв съвет. Специално в ония години всичко беше много компресирано, – допълва той. – Не е толкова странно, че съм попаднал там. Като дойде правителството на Ив. Костов пак ме каниха. Имаше сбирки на Боровец.Там също са ме канили. Като независим човек да говоря за финанси, за икономиката... Да си на подходящото място в правилното време Личния си успех, Иво обяснява с това, че е представител на първото не обременено поколение в България. Казва, че е бил в правилното време на подходящото място. Има качества да работи с хора, да мотивира големи групи. За успехът му е важно и доверието на местни и особено чужди партньори. Големите сделки се правят с голямо доверие. А то е базирано на репутация и успешна история. Казва, че слабите му страни вървят със силните. Организираността със сигурност не му е силна страна. Иво е от хората, които се губят в детайлите. Предпочита да види едрата картина. Експерти казват, че за успеха на бизнеса често са важни хората. Иво споделя, че подбира служителите си по таланта, готовността им да работят усърдно и да взимат самостоятелни решения. Той съзнава, че при мащаба, който е постигнал в бизнеса си, единственият начин да се върви напред, е чрез делегиране на повече права. Именно затова правилният подбор на хората е ключов. Ключът в управлението според Иво, е да подбереш правилния човек, да го мотивираш и да му делегираш съответните права. Най-добрият мотивационен пакет според него, е комбинацията от личното отношение към човека и материалното му изражение. “За съжаление обаче отношението изисква голяма лична ангажираност”, споделя той. “Не става само с декларация. Това е висшият пилотаж в управлението на хората, защото те не могат да разберат, че ти нямаш време...”. Казва го с известна доза съжаление. Не са малко онези негови служители, които никога не са имали шанса да разговарят с човека, за чиито пари работят. Разбира се, броя само онези, които заемат водещи позиции в отделните му медии и фирми.Едва ли в бизнеса има нещо по-опасно от служител, останал с впечатлението, че е пренебрегван. Разпадът на големите империи не рядко започва от тук. Какво става с мечтите, когато ги постигнеш? Днес Иво Прокопиев не говори за мечти. Пожеланията му са ограничени в сферата на повече свободно време и по-малко стрес. Всички дейности, с които се е захванал, както и рискът, който ги съпътства, водят до изключителен стрес. “Ужасно, просто съм постоянно болен напоследък.“ Иво все още няма успешна формула как да се бори с него. “В това съм безсилен”, споделя още той. Едно време успявал да ходи на риба, но от години не е намирал време и за това. Къде ходиш за риба? Никъде не съм ходил... А ходих веднъж за пъстърва. На Априлци. Хванах 12. Това е за тази година... Попитах го дали си струва огромният стрес, който го задушава. “Няма пълно щастие в нито една житейска ситуация”, ми отговори той. Винаги губиш едно, а печелиш друго.
|
Publicatons 
