|
Page 2 of 3
Семейна традицияСилвия винаги е знаела, че ще стане лекар, това е фамилна традиция, но поради независещи от нея причини записва инженерна химия във Висшия Химикотехнологически Университет. Завършва и почва работа в БАН. Тромавата структура на Академията я разочарова, но не я отчайва. Опитва се с екипа си да реализира проект на тема „ Използване на синтетични горива”. Не казват на прекия си ръководител, защото допускат, че ще им попречи. Организмът на тежката бюрокрация винаги изхвърля трънчета като Силвия. Шефът й разбира и я саботира. На тържеството по случай рождения му ден, пред целия институт, казва мнението си за него и напуска. Годината е 1992 г. В най-гладните и тежки години за българския народ, младата жена се оказва сама, без една стотинка, в малка квартира под наем и с четири годишното си момченце. Не се връща в Шумен. Стиска зъби готова да се пребори. Още тогава вярва в мотото си „Когато има желание, винаги се намира начин”. Търси работа по обяви. Регистрира се в бюрото по труда. Попада на кипърска фирма за козметика. Но собственикът й се оказва измамник и точно преди Коледа Силвия отново се оказва без работа. Фармацевтична фирма, с която Силвия е работила досега като партньор се смилява над нея и я взима като касиерка – друго не можели да й предложат. Новите й шефовете оценяват способностите й, като й помагат да започне работа в болница Света Екатерина. Започва като шеф на търговския отдел и отговаря за доставките на консумативите. Знае, че може да постигне повече и кандидатства в медицинското подразделение на компания Johnson & Johnson. Една от най-уважаваните компании в медицинския бранш. Минава през няколко интервюта и започва работа в Отдела за еднократни продукти за стерилизация. Попада на много добър шеф, истински професионалист – д-р Недо Баширович. От него научава всичко за тънкостите на търговията и мениджмънта. А на нейното място в Св. Екатерина идва д-р Румен Петков, който по-късно става партньор и в семейния й живот. Потръгва й в личния живот, но в работата отново среща проблеми: от централата на компанията сменят ръководството и на мястото на Недо слагат друг шеф. Започват вътрешно фирмени интриги, натиск от страна на ръководството, завист...И в началото на 1997 г. Силвия отново остава без работа. Тогава решава да поеме най-големият си риск в живота – да създаде собствена компания, която нарича Медимаг-МС. Започва като дистрибутор на продукти от фирма Johnson & Johnson, които познава отлично. После й се доверява и концернът Bayer. Работи със Св. Екатерина, болница Лозенец, Александровска болница, Медицински Университет в Плевен, Св. Анна в София, Св. Марина във Варна, св. Георги в Пловдив, ВМА, МВР болница…. Сериозният успех на фирмата не закъснява. Дължи се главно на едно – изключителната лоялност и професионализъм на екипа.
Медицинският бизнес е доходен, но и много рисков. През годините са оцелели едва 30% от медицинските фирми. Още по-малко са онези, които са се развили и усъвършенствали. Според Силвия една от големите опасности е да се подлъжеш от печалбите и да забравиш от кого всъщност зависи, за да ги постигаш. Зависиш от хората – от клиентите и служителите. Търговските представители са тези, които носят в себе си бизнеса. Той е в знанието им за продуктите, в информацията, контактите и в умението да печелят и задържат клиенти. Днес са с теб и ти носят печалба. Но в мига, в който осъзнаят, че интересите ви се разминават, ще забият нож в гърба ти. Служителят е преди всичко човек. Човекът следва интересите си. Силвия съзнава, че всеки загубен служител може да се превърне в най-опасния й враг. Може да създаде свой бизнес, крадейки нейните клиенти и ноу-хау. Може да отиде при конкуренцията и да даде в ръцете на враговете й, оръжието, с което да я унищожат. А може да остане и да те лъже. Не е тайна, че търговците често се договарят на четири очи с клиента. Клиентът винаги трябва да бъде мотивиран да купи от теб, а не от конкуренцията. Мотивацията включва както материални, така и нематериални блага. Не даваш ли, пак ще си го вземат. Но не от теб. Мениджърът никога не може да бъде сигурен в кой джоб ще отиде договореното. Може да се успокоява единствено с факта, че сделката е станала. Много шефове от бранша, предпочитат сами да закрият сделката и да договорят с клиента детайлите. Силвия не е от тях. Опитът й я е научил на нещо много важно – служителят трябва да бъде мотивиран, а не контролиран. Тя поема риска и оставя служителя да закрие сам сделката. Той е работил месеци, години по нея. Планирал е, осъществил я е. Утре ще дойде при същия клиент и иска да види в очите му уважение. „Търговецът трябва да си е шеф на пазара”, казва тя. Вярва, че ако го е мотивирала добре, той ще работи лоялно за фирмата. Така както фирмата работи за него.
|
Publicatons 
