www.ludmilafilipova.com

Людмила Филипова

Накратко Людмила Филипова е потомка на „червената номенклатура“ Гриша Филипов, министър председател на България от 1981 до 1986 г., единствена от петимата му внуци останала в България. Казва, че е дете с разбити илюзии – приказката й свършила през 1989 г., когато цялото й семейство изпаднало в немилост. Людмила рисувала и искала да учи в Художествената академия. Майка й я приземила, като я завела пред „Кристал“ и й показала художниците: „Ето така ще трябва да се препитаваш с изкуство. По-добре учи специалност, която ще ти осигури работно място и постоянни доходи.“ Така Люси завършила първо специалност индустриален мениджмънт в УНСС, после магистратура по мениджмънт в американския City University. Дето се вика, нищо общо с литературата и изкуството, но ето че към третия й роман проявяват интерес руски и европейски издатели. А тя е само на 31, но Овен!

Людмила, храни ли писането? Храни добре, но със сигурност не стига за околосветско пътуване и ежедневен шопинг. Слава Богу, нямам подобни залитания. Книгите ми се продават в достатъчни тиражи, за да се издържам. Вторият ми роман „Червено злато“ е сред най-продаваните книги за 2007 г. Получавам си редовно хонорарите, докарвам си и нещичко от писане на статии. Есента на 2007 г. продадох и авторски права за филм. Една моя приятелката казваше: „Ако ти харесва това, което правиш, няма как да не успееш.“ Права е.

Кога и как започна да пишеш? Учила си икономически науки, работила си какво ли не... Винаги съм искала и съм знаела, че един ден ще пиша. Обикновено си се представях вече с побеляла коса. Сигурно, защото най-често срещаният образ на „писател” е такъв. Първото, което написах, беше „Анатомия на копривата”. Бях във 2-ри клас. „Трудът ми” представляваше дисекция на коприва с обяснения. Помня, че дядо ми я разнасяше и показваше с гордост. След това написах разказ за премеждията на един кит косатка, с илюстрации. Показах го на бавачката, а тя ме заключи на тъмно, за да се науча да не лъжа. Реши, че съм го преписала и лъжа, че аз съм го измислила. През 2000 година се роди първата ми идея за роман. Започнах да събирам идеи, материали, статии, правих интервюта и трупах всичко в кашони. Началото на 2005 г., рано сутринта, преди да замина в командировка, изведнъж видях първата сцена от романа си – срещата между Анна и Борис в „Анатомия на илюзиите”. Толкова ме развълнува, че бързо нахвърлих първата глава. От тогава не  Как като начинаещ млад и напълно неизвестен писател намери издател на първия си роман „Анатомия на илюзиите“, за който Виктор Пасков се изказва толкова ласкаво? Това е романът, на който се учех. В него силно личи стилът на начинаещия, особено в първата му част. Успехът му дойде от това, че е много емоционален. Тогава нищичко не знаех за издателите в България. Попитах приятели и те ме насочиха към Иван Гранитски. Той ме прие радушно, изчете половината книга и каза, че ще я издаде. После няколко месеца все не можех да се срещна с него. Все беше зает и аз се отчаях. Потърсих друг. Беше ми се набило в главата името на едно голямо издателство – „Труд”. В дъното на един от занемарените коридори на Полиграфическия комбинат стоеше г-н Радулов, който трябваше да се произнесе за бъдещето на книгата. И той рече: „Ще продадеш около 25 бройки, другото ще дариш на библиотеките. Пий една вода и се гордей, че си издала книга”. Няма да забравя тези думи, защото след тях бях като смазана. Още повече, че трябваше да си платя за удоволствието. Изгубих илюзията, която толкова години ме е дърпала напред. Отидох в една книжарница и взех няколко книги. На корицата на една от тях беше сайтът на Сиела. Написах им имейл за романа си и те ми предложиха договор за публикуването му. Романът е преиздаден вече 4 пъти за една година. Между другото, сега съм се заела с редакцията и преработката му. След три години стилът ми доста се е променил.

Людмила Филипова